Ти знаеш ли колко е малък светът?
Ти знаеш ли колко е малък светът?
Крачки две – от любов до омраза.
Уж препускаш със бързи и диви коне,
а си още във топлата спалня.
Аз съм снежна, а ти крачиш до кръста си гол,
обгорен от гореща пустиня.
По челото ти лепне засъхнала сол,
но заспиваш във моята зима.
Уж на остров далечен, където Артур
е успял от скала да извади
онзи меч омагьосан – Ескалибур.
А пък аз го усещам в гръдта си...
Да протегнеш ръка над дълбоко море -
пет русалки за теб ще запеят,
нежен стон ще потъне в безкръвно сърце,
ще раздвижи душата простреляна.
Ти знаеш ли колко си близо до мен?
Над екватора птица да литне
със онези вълшебни, простени криле -
ще успее навреме да стигне.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
