Oct 22, 2014, 2:03 PM

Тих спомен 

  Poetry
392 0 0

Нощен покой

в тъмния свят,

звезди безброй

и всички горят.

 

Мисли на глас

и последен стих,

заедно в час –

в спомена тих.

 

Загубена воля

в праха на речта

и кратка роля

във вечна мечта.

 

Часовник старинен,

стрелките спират,

животът машинен,

но накрая умира.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??