Нощен покой
в тъмния свят,
звезди безброй
и всички горят.
Мисли на глас
и последен стих,
заедно в час –
в спомена тих.
Загубена воля
в праха на речта
и кратка роля
във вечна мечта.
Часовник старинен,
стрелките спират,
животът машинен,
но накрая умира.
© Никица Христов Все права защищены