22.10.2014 г., 14:03 ч.

Тих спомен 

  Поезия
391 0 0

Нощен покой

в тъмния свят,

звезди безброй

и всички горят.

 

Мисли на глас

и последен стих,

заедно в час –

в спомена тих.

 

Загубена воля

в праха на речта

и кратка роля

във вечна мечта.

 

Часовник старинен,

стрелките спират,

животът машинен,

но накрая умира.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??