Тих спомен
576
0
0
Нощен покой
в тъмния свят,
звезди безброй
и всички горят.
Мисли на глас
и последен стих,
заедно в час –
в спомена тих.
Загубена воля
в праха на речта
и кратка роля
във вечна мечта.
Часовник старинен,
стрелките спират,
животът машинен,
но накрая умира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
