Тиха разруха
Изглежда пристигна моментът, в който,
един срещу друг и навели глави,
на единици приличаме, вместо на двойка.
Животът до тук ни доведе, уви.
Имах толкова много аз да ти кажа.
Цял месец планирах финалното слово.
Сега вместо да разтоваря багажа
езикът ми сякаш превърна в олово.
И ти, нетипично за тебе, мълчиш.
Май двамата знаем къде сме дошли.
На края на пътя. Финито. Капиш?
Около нас безвъзвратно светът се руши.
Без трясъци, ехо, без никакъв шум.
Без обиди, без жлъч и киселина.
Без шепот. Не ми е минало и през ум,
че всичко ще свърши в тишина.
© Серафим Аянски All rights reserved. ✍️ No AI Used
