Тиха самота

Poetry

902 0 0

Когато си така самотен...

И навън, от вятъра студен

Вледеняваш се, сякаш зимна вихрушка

е дошла.

Внезапно, погледа ти се премрежва

Дъжд, почуква по листата.

Ала, всъщност се оказва

Че "дъждът" е в твоите очи

Под формата, на малки капчици сълзи.

Кали Петкова

29.09.2018

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Моля не копирайте!

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0