Тиха самота

Poetry

904 0 0

Когато си така самотен...

И навън, от вятъра студен

Вледеняваш се, сякаш зимна вихрушка

е дошла.

Внезапно, погледа ти се премрежва

Дъжд, почуква по листата.

Ала, всъщност се оказва

Че "дъждът" е в твоите очи

Под формата, на малки капчици сълзи.

Кали Петкова

29.09.2018

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Моля не копирайте!

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0