ТИХА ВОДА
Тихо капят сълзите ми в тиха вода,
тихо бие сърцето... и после утихва...
Тихи кръгове тихо оставят следа
и рисуват чертите ти - с тиха усмивка...
Тихо гали страните ми тъжна луна,
тихо плаче раздяла горчива във мен...
Тихо връща се моята стара вина,
тихо идва и нощният вятър студен...
Тихо стапя сълзите ми тиха вода...
Тихи кръгове в нея тихо се сменят...
Идва утро - от сълзите няма следа,
ала болката тихо стене във мене...
© Георги Ванчев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
