Тихият поет
Обичан бях от много,
ала не обичан от най- желаната,
това навярно е разплатата,
за животът своеволен!
И лежейки в скута,
на поредната обичана,
мисля си отново за онази,
която остана пред мене не съблечена!
Съдбата да обичам,
със сърце голямо като планина,
но да остана не обичан
от единствената, най- обичана жена!
Поет написал толкоз рими
за любов, но без един написан стих,
за онази, обичана отдавна!
За нея поетът в мен остава тих,
като във храм!
Шептящ на ум молитви!
Копнеещ само да бъде чут...,
но дали съм чут, не знам!
Оставам тих, пред моята икона!
Тих, както се стои във храм!
И оставил на страни нагона,
коленича щастлив и тъжен, някак тих и ням!
© Добромир Иванов All rights reserved.
