Да чакаш нощта да покрие земята,
да чакаш да настъпи мрак,
да се любуваш сам на тишината
на тъмния безлюден бряг.
Луната, на небето спряла,
заедно със тебе да мълчи,
цялата природа, замълчала,
заедно със тебе да тъжи.
Тъжи, усещайки сълзите,
попили в сухата земя,
тъжи, че празни са очите,
тихо е във младата душа…
© Кристина Пейкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
