Apr 22, 2016, 7:24 AM  

Тихо...

  Poetry » Love, Other
509 0 3

 

На слънчевия ми човек

 

Боли, защото те нямам, защото те имам, защото си ти,
различен от лятна възможност. Ухаеш тревожно на песенен миг.
Посипваш душата ми с ноти, сърцето ми корен, мечтите ми глупави...
Не съм онова слънчево зайче, побеляло от страх. Само тихо докосване...


И горя, защото
съм няма, защото не казах,
защото съм тиха...

Дали знаеш колко дълго те чаках и колко се радвам, че приличам на лист...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

 

 

Comments

Comments

  • Едно тихо удоволствие...и красота...и любов и още...
  • Да, наистина е станало. Дано хората в сайта осъзнаят колко честни коментари правиш... Просто си имаш особен стил и е очарователен, Мисана. Благодаря на всички за оценките
  • Много нежно и докосващо стихотворение. За мен е станало 100 процента! Хубав ден, Лимеруна с 5 звезди на слънчевото днес небе.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...