тихо се сипе тъгата във мен
мълчи и тревожно се вглежда
захапва ме силно
до кръв ме държи
и не дава да дишам спокойно
полека протяга
ръка и ме дърпа
до пропаст голяма ме води
тиха тъга
ме преследва изкъсо
мълчи и внезапно ме удря
залива ме мрак
обгръща ме студ
във време разделно вървя
малка тъга
ме силно прегръща
се втурва напред
и завърта във кръг
в неизвестната пустош ме пуска
люлее ме бавно
тихата смърт
и постепенно превръща ме в призрак
© Пепър Формаджи All rights reserved.
Умееш да пресъздаваш душевни състояния.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
