Тихо
тихо се сипе тъгата във мен
мълчи и тревожно се вглежда
захапва ме силно
до кръв ме държи
и не дава да дишам спокойно
полека протяга
ръка и ме дърпа
до пропаст голяма ме води
тиха тъга
ме преследва изкъсо
мълчи и внезапно ме удря
залива ме мрак
обгръща ме студ
във време разделно вървя
малка тъга
ме силно прегръща
се втурва напред
и завърта във кръг
в неизвестната пустош ме пуска
люлее ме бавно
тихата смърт
и постепенно превръща ме в призрак
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепър Формаджи Всички права запазени
Умееш да пресъздаваш душевни състояния.