Тихо е... 

В ума ми е тихо, 

и в съня ми е тихо ... 

Сърцето ми кротко събира отломки от разрушителен гняв, 

преминал през мен като буря в пустиня.... 

Обичам...

И още обичам те....

Дали, обаче, любов е това, или е приказка, блян и мечта ....

Дали и ти ме обичаш така, или в було - заблуда са се оплели мойте красиви крила ...

Нощ е...

Нощта е магическа...

Небето, обсипано с приказки, тлее над мен, а аз, гореща, гола и истинска, под него лежа и гадая по звездния прах - небосвод. В кутия, старателно, скривам мечтите си ...

Страх ли...

Страхът непознат ми е... 

В мечтите и в Любовта, със сърцето си влизам, без страх от провал. Ни магия, ни зов на сирени, ни стон от подземния свят би ме спрял...