Тик-Так
Предполагам, всеки от вас е имал момент, в който е чакал нещо, което не знае дали ще се случи... Моменти, в които не може да направи нищо друго... освен да чака и да се надява...
Тик–Так
Пак съм в очакване на нищо.
Чакане, търпение… Чакане, търпение…
В живота ми това е всичко,
а изходът остава в неведение.
Изгубих броя на минутите,
на месеците, на годините.
Остана само нямо–тиха болка,
като „чудесно“ допълнение.
Тик-Так… Тик–Так…
Поредни звуци на безвремие.
Отмерени са още рани,
всяка със своя история и бреме.
Кръговрат от рани… рани в кръговрата.
Доверие, превърнато в съмнение.
Изплъзнал се измежду нечий длани,
животът никого не чака.
Аз съм пак в очакване.
Налага се, не че го желая…
Тик–Так… Тик–Так…
Уча се на изкуството търпение.
Изгубих себе си от чакане,
сякаш не бе живот, а смирено отчаяние.
Минутите текат. Последно отброяване.
Тик–Так… Часовникът тиктака.
Когато чаках нищо,
достатъчно ли бил съм търпелив?
А колко ли търпение е нужно,
ако то е пътят ми към всичко?
Сега върви, че идва влака.
Ако побързаш, може би ще те изчака.
И да го изпуснеш – не се тревожи.
Следващ идва до минути.
Едно помни от мен обаче -
Животът никого не чака;
Тик–Так…
Животът никого не чака.
© А.А. All rights reserved.
