Тишина...
Тишина...тишина...
само тя остана ми
след дъжда...
Тишина... тишина...
само тя обля ме
след дъжда...
Дъжд... дъжд...
сякаш само той разбра
тази тишина...
© Рамона All rights reserved.
Тишина...тишина...
само тя остана ми
след дъжда...
Тишина... тишина...
само тя обля ме
след дъжда...
Дъжд... дъжд...
сякаш само той разбра
тази тишина...
© Рамона All rights reserved.
Стихчето много ми харесва даже,само ми се струва,че ако смениш местата - да стане "...ми остана..." и "...ме обля..." ще бъде по-благозвучно - това е само предложение
Иначе - 6 от мен!
Истински е...
Поздрав и 6-ца от мен 
Иначе стиха ми харесва! Замисъла е интересен 
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...