Тишина
Тишина
Вечер. В къщи. Тишина.
Тишина, не спокойствие а самота.
Те сякаш са като две сестри,
свързани в човешките души.
Тихо е. Навън сняг вали,
тихо снежинките падат сега.
Бели са, а стават черни, в калта!
Тъмно е. Хората спят заедно или сами.
Всяка вечер – тишина. Тя царува си сама.
Няма детски глъч и веселба,
тишината обича да бъде сама.
Тихо е не както някога,
децата другаде са, уви, Съдба!
Тишина изпълнена с тъга,
уви така се чувствам аз сега.
Но има вяра в моето сърце,
че тишината ще разкъса моето дете.
Едното на другото ще каже на глас.
Ние пак сме тук, Тате е при нас!
Ще ги прегърна с усмивка в тоз час!
И ще прогоним тишината завчас!
© Валентин Миленов All rights reserved.
