valcanyon (Валентин Миленов)
752 1854
1.01.2017 г., 21:46 ч.

Тишина 

  Поезия » Философска
439 1 6

        Тишина 

 

Вечер. В къщи. Тишина.

Тишина, не спокойствие а самота.

Те сякаш са като две сестри,

свързани в човешките души.

 

Тихо е. Навън сняг вали,

тихо снежинките падат сега.

Бели са, а стават черни, в калта!

Тъмно е. Хората спят заедно или сами.

Всяка вечер – тишина. Тя царува си сама.

 

Няма детски глъч и веселба,

тишината обича да бъде сама.

Тихо е не както някога,

децата другаде са, уви, Съдба!

 

Тишина изпълнена с тъга,

уви така се чувствам аз сега.

 

Но има вяра в моето сърце,

че тишината ще разкъса моето дете.

Едното на другото ще каже на глас.

Ние пак сме тук, Тате е при нас!

Ще ги прегърна с усмивка в тоз час!

И ще прогоним тишината завчас!

 

 

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??