Тишина
В този град я няма.
В тази държава също.
Толкова е необходима,
но звучи наивно, да я има.
Тя, е пълноценна само там,
където душите почиват
и не се надяват,
да се завърнат с трясък.
Блясък в небето –
това не е тишина.
Пълна самота –
това е тя.
Сега я има.
Утре повече,
понеже такъв е светът –
създаден за да умре,
да изчезне...
И той, отива натам –
без да знае, защо.
Или някой знае?
Това е геноцид –
не към народ и царство,
а към живота...
Към Хомо Сапиенс.
Това е прецедент –
канибализъм,
волунтаризъм,
фалшив фетишизъм...
Реален поглед на нещата –
всички ни очаква тишината
на забравата,
заради омразата
и егоизма
на първобитната ни същност,
придобила популярна външност
с модерната си пошлост,
която е била,
е...
И няма да бъде!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
