В този град я няма.

В тази държава също.

Толкова е необходима,

но звучи наивно, да я има.

Тя, е пълноценна само там,

където душите почиват

и не се надяват,

да се завърнат с трясък.

Блясък в небето –

това не е тишина.

Пълна самота –

това е тя.

Сега я има.

Утре повече,

понеже такъв е светът –

създаден за да умре,

да изчезне...

И той, отива натам –

без да знае, защо.

Или някой знае?

Това е геноцид –

не към народ и царство,

а към живота...

Към Хомо Сапиенс.

Това е прецедент –

канибализъм,

волунтаризъм,

фалшив фетишизъм...

Реален поглед на нещата –

всички ни очаква тишината

на забравата,

заради омразата

и егоизма

на първобитната ни същност,

придобила популярна външност

с модерната си пошлост,

която е била,

е...

И няма да бъде!