Тишина
Тишината ми говори.
Тишината в моята душа кънти.
Тишината не спира да кара сърцето ми да тупти.
Тихо е, а отвътре гори.
Наум душата не говори... крещи...
И няма кой да ме чуе...
Няма кой да ме види.
В мрака стоя свита в ъгъла
и тишината шепти.
Никой не ме чува.
Никой, освен ти.
Главата ми ще се пръсне от мисли излишни.
Омръзна ми от хората.
Всички искат да знаят тези неща лични.
Избягах от тях.
Те говорят.
Плашат ме.
Сега съм далеч... сякаш на края на света.
Не знам докога ще е така.
Докога аз ще съм сама...
Това е лична самота.
И с много хора до себе си пак ще се чувствам така.
Не искам да говоря с тях.
Искам да мълча.
Тишина...
Искам с теб да замълчим.
Искам тишината да говори.
Толкова неща ще ти кажа и без дума една.
Думите са излишни.
Безсмислени.
Любовта и чувствата - единствени...
Сънят мой вплетен в ума твой.
Мисълта, че ти си до мен
и споделяш моята тишина
ме изпълва с любов и топлина.
Ти стоиш срещу мен
гледаш в очите ми... и нищо не казваш.
Но знаеш, че с един поглед своя свят пред мен показваш.
И знаеш какво чувствам аз сега.
Не не казвай... искам да е тишина.
И като погледнеш настрани,
в следващият момент виждаш, че сам оставаш ти.
Аз съм вече някъде далече,
а ти останал си сам с мислите си вече..
Та аз не съм била до теб...
Илюзия ли е любовта?
Лъжа ли е тя?
Но усещаш ти сега моя вик
безгласен във нощта,
моят парфюм усещаш в стаята.
Искаш да изкрещиш на глас!
Искаш да знаеш истината.
Изглежда просто...
но може би това е най-сложното нещо на света
Това е...
Просто тишина...
Затвори очи сега.
Помисли за мен.
Сети се, че аз съм някъде там и те чакам.
Но къде съм няма да ти кажа.
Ти ще ме намериш.
Следвай тишината...
© Ралица Ненова All rights reserved.
