Поеми си въздух.
Вдишай дълбоко от свободата.
Аз съм някъде там
и моят спътник е тишината...
Ще ме намериш
в сянката на гората...
В лекия полъх,
полюшващ листата!
Аз съм някъде там...
Ще видиш образа ми в реката.
Ще ме намериш
като цвете в тревата!
Там ще ме намериш
и в лъчите на луната.
Там, където има покой
и царува тишината...!
© Елена Трифонова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
