Dec 25, 2008, 7:20 PM

Тишина!

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Поеми си въздух.
Вдишай дълбоко от свободата.
Аз съм някъде там
и моят спътник е тишината...

Ще ме намериш
в сянката на гората...
В лекия полъх,
полюшващ листата!

Аз съм някъде там...
Ще видиш образа ми в реката.
Ще ме намериш
като цвете в тревата!

Там ще ме намериш
и в лъчите на луната.
Там, където има покой
и царува тишината...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Трифонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...