Jul 12, 2006, 9:41 PM

To whom it may concern

  Poetry » Other
1.7K 0 15

Забравете ме.
За малко бях на този свят.
Преминах бързо през живота ви.
Дали оставих някаква следа?
Помнете ме такава,
каквато винаги била съм -
душата си за всекиго отворила,
с тегобите ви тежки на гърба си.
Кажете по една добра и тиха дума
за тази, по която не тъгувахте...
И нека пак - когато ви е трудно -
аз да ви липсвам и ме търсите
във тъмното...

Помнете или забравете!
Това е вече без значение.
Нали все пак ще изберете
едно-едничко изречение,
с което всеки се сбогува,
напускайки света греховен.
Е, все едно ми е...
събувам се
и влизам в праведния, боса.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...