Точка на пречупване
Колко пъти съм те искала наум
и колко пъти съм скъсявала дистанции.
Като ничия във твоя скучен филм,
сега стоя пред теб, прегърнала пространството.
И вървя напред без шанс да се завърна,
свиквам бавно със елмазения ръб.
Ти си всичко! Аз в какво да се превърна,
във живота, който нямаш, или в път?
А под черните ми вежди стана тясно
и очите ми, преливащи от гледане,
не успяват да намерят твойто място
и разстрелват всичко в мен за отмъщение.
Като рана, симетрично разположена,
по екваторната шир на твойта длан,
сега очаквам твоя избор на докосване,
без значение до колко ще си сам.
И в насрещното движение от грешки
убивам себе си с последния куршум
и знам, че рано или късно всички пешки
се превръщат във царици... но наум.
© Мария All rights reserved.
