Колко пъти съм те искала наум
и колко пъти съм скъсявала дистанции.
Като ничия във твоя скучен филм,
сега стоя пред теб, прегърнала пространството.
И вървя напред без шанс да се завърна,
свиквам бавно със елмазения ръб.
Ти си всичко! Аз в какво да се превърна,
във живота, който нямаш, или в път?
А под черните ми вежди стана тясно
и очите ми, преливащи от гледане,
не успяват да намерят твойто място
и разстрелват всичко в мен за отмъщение. ...