Точка на пречупване
Колко пъти съм те искала наум
и колко пъти съм скъсявала дистанции.
Като ничия във твоя скучен филм,
сега стоя пред теб, прегърнала пространството.
И вървя напред без шанс да се завърна,
свиквам бавно със елмазения ръб.
Ти си всичко! Аз в какво да се превърна,
във живота, който нямаш, или в път?
А под черните ми вежди стана тясно
и очите ми, преливащи от гледане,
не успяват да намерят твойто място
и разстрелват всичко в мен за отмъщение.
Като рана, симетрично разположена,
по екваторната шир на твойта длан,
сега очаквам твоя избор на докосване,
без значение до колко ще си сам.
И в насрещното движение от грешки
убивам себе си с последния куршум
и знам, че рано или късно всички пешки
се превръщат във царици... но наум.
© Мария All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми хареса.!
-
Хареса ми!
-
!
-
Има страхотни попадения в този стих, много ми хареса!
-
"...стоя пред теб, прегърнала пространството" ,"...в какво да са превърна, във живота, който нямаш или в път" , както и "очите ми...разстрелват всичко в мен за отмъщение" - Изключително добри стихове!
Харесах! Поздрав, Мария! -
"и знам, че рано или късно всички пешки
се превръщат във царици... но наум."...но наум.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
се превръщат във царици... но наум."
С възхищение!