Точно в пет

                    Стая, две картини.

                 Отляво аз, отдясно ти.

              И слънцето с лъчи изгаря,

            разливат се отронени сълзи.

         А някой вчера бе ги нарисувал,

                 усмихнати като деца.

             Щастливо светеха очите,

      на две картини хванали се за ръка.

          Но акварелът още неизсъхнал,

        пропит от болката във теб и мен,

          се стичаше надолу по стените...

     Силуети два увяхнали във този ден,

        когато купиха картината отдясно,

  безценно струваща, ала за пукнат грош.

           И днес тъгата вляво, кърви

              пронизана във полунощ.

                 Сега е просто стая,

                   размазан силует.

                Картини вече няма!

                        Купиха

                              Едната

                         точно

                               в пет...