Точно в пет
Стая, две картини.
Отляво аз, отдясно ти.
И слънцето с лъчи изгаря,
разливат се отронени сълзи.
А някой вчера бе ги нарисувал,
усмихнати като деца.
Щастливо светеха очите,
на две картини хванали се за ръка.
Но акварелът още неизсъхнал,
пропит от болката във теб и мен,
се стичаше надолу по стените...
Силуети два увяхнали във този ден,
когато купиха картината отдясно,
безценно струваща, ала за пукнат грош.
И днес тъгата вляво, кърви
пронизана във полунощ.
Сега е просто стая,
размазан силует.
Картини вече няма!
Купиха
Едната
точно
в пет...
© Цветето Б. All rights reserved.
