Mar 26, 2009, 10:41 AM

Тогава...

  Poetry » Other
886 0 26


Музика>>>


Когато те притисне силно болката,
заседнала отляво на гърдите ти,
стопяват се като снежинки в лятото
мечтаните години на обичане.

Когато ти приседне недопито
мавруденото вино във кристала
и розата ухаеща повяхва
сред камъните тежки по паважа.

Когато любовта е на отиване
и всичко друго вече няма смисъл,
препъваш се във думи неизказани
от тъмното проникнало в очите.

Когато всички пътища пред тебе
отдавна са попили от сълзите ти,
останали следи от кално време
напомнят ти за болка пренаситена.

Когато всичко свърши неизпитано
и лутайки живееш като вятъра,
понесъл свойте изживяни мигове,
прикривани от пози на отричане.

Тогава...
Падни на колене и помоли се!
Скръсти ръце пречупил свойте пръсти!
От въздуха останал покрай тебе
отново ще се възродиш. Пречистен!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...