Тогава ли...
телата ни преплетени във пътища
от истините цветни на талази
рисуваха лъчи от своите сънища.
Тогава ли... когато със целувки
напивахме звездите да танцуват,
в очите ни изгряваха вселените,
огньовете във вените пулсираха.
Тогава ли...когато, срещу вятъра
прошепна тихото "обичам те",
и в цветовете над салкъма
се спря дъха ми от жадуване...
Тогава ли... или сега те натъжавам,
когато ида тихо във съня ти,
и мислите ти честичко ограбвам...
та искаш да си тръгнеш от деня ми.
© Евгения Тодорова All rights reserved.