Тогава ли...
Тогава ли... когато в луди залези,
телата ни преплетени във пътища
от истините цветни на талази
рисуваха лъчи от своите сънища.
Тогава ли... когато със целувки
напивахме звездите да танцуват,
в очите ни изгряваха вселените,
огньовете във вените пулсираха.
Тогава ли...когато, срещу вятъра
прошепна тихото "обичам те",
и в цветовете над салкъма
се спря дъха ми от жадуване...
Тогава ли... или сега те натъжавам,
когато ида тихо във съня ти,
и мислите ти честичко ограбвам...
та искаш да си тръгнеш от деня ми.
телата ни преплетени във пътища
от истините цветни на талази
рисуваха лъчи от своите сънища.
Тогава ли... когато със целувки
напивахме звездите да танцуват,
в очите ни изгряваха вселените,
огньовете във вените пулсираха.
Тогава ли...когато, срещу вятъра
прошепна тихото "обичам те",
и в цветовете над салкъма
се спря дъха ми от жадуване...
Тогава ли... или сега те натъжавам,
когато ида тихо във съня ти,
и мислите ти честичко ограбвам...
та искаш да си тръгнеш от деня ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
