Sep 30, 2006, 1:13 AM

Той

  Poetry
1.2K 0 1

В тъмната стая сам сама
в миг замръзва и последната сълза
Във очите погледът е празен,
а от вътре вижда се човекът тъй намразен.
Той гледа ме със ангелски очи,
но дяволът в сърцето му гори.
Той обича само на шега,
но от любовта му получавам само аз тъга

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Истинска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Омразата убива бавно,но сигурно душата..."а от вътре вижда се човекът тъй намразен"...Хубав стих!Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...