Той
Той често хърка. И заспива рано,
а сутрин е на крак преди да съмне.
Опитва в шепи слънце да ми хване,
за да ми свети в нощите ми тъмни.
Той не говори много. Няма време.
Зает е ветрове да обуздава,
да слага на деня юзда и стреме
и приказки за мене да създава.
Той знае всичко. И не знае нищо.
Най-важното умее - да обича.
Умее със очи да ме разнищи...
Дори се изчервих... като момиче.
На петдесет отдавна е престанал
да търси омагьосани принцеси.
Той често хърка. И си ляга рано.
Но нищо! Аз такъв си го харесвам!
© Нели Вангелова All rights reserved.
