Feb 7, 2015, 11:32 PM
Той беше чисто черен...
Той беше чисто черен. И прекрасен.
Разбираше почти като... човек!
И тази нощ животът му угасна...
Наричахме го просто... Блек.
Навярно го почерпиха с отрова...
По котешки наивен беше той.
Ако решиш да се родиш отново -
недей във свят човешки, мили мой!
Навярно има някъде планета -
една такава, като теб добра...
За кучета, за котки, за... поети.
От тази вечер там ще си звезда!
Той беше чисто черен. И прекрасен...
Обидно е да го сравня с човек!
Човекът е материя ужасна!
Използвах го, за да римувам Блек!!!
© Гълъбина Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много силен стих!
Докосна ме! -
Понякога са по-добри от нас.
-
!
-
"Човекът е материя ужасна"
и чернотата му е скрита нейде вътре.
Способен е да гази по прекрасното
без свян и без зачатъци на съвест...
Съпреживях!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
една такава, като теб добра...
За кучета, за котки, за... поети."
Мда... сигурно има.
Докосващо!