paloma66 (Гълъбина Митева) paloma66 (Гълъбина Митева)
110 171
Feb 7, 2015, 11:32 PM

Той беше чисто черен...

  Poetry
1.5K 1 5

Той беше чисто черен. И прекрасен.

Разбираше почти като... човек!

И тази нощ животът му угасна...

Наричахме го просто... Блек.

 

Навярно го почерпиха с отрова...

По котешки наивен беше той.

Ако решиш да се родиш отново -

недей във свят човешки, мили мой!

 

Навярно има някъде планета -

една такава, като теб добра...

За кучета, за котки, за... поети.

От тази вечер там ще си звезда!

 

Той беше чисто черен. И прекрасен...

Обидно е да го сравня с човек!

Човекът е материя ужасна!

Използвах го, за да римувам Блек!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0