Feb 7, 2015, 11:32 PM

Той беше чисто черен...

  Poetry
1.5K 1 5

Той беше чисто черен. И прекрасен.

Разбираше почти като... човек!

И тази нощ животът му угасна...

Наричахме го просто... Блек.

 

Навярно го почерпиха с отрова...

По котешки наивен беше той.

Ако решиш да се родиш отново -

недей във свят човешки, мили мой!

 

Навярно има някъде планета -

една такава, като теб добра...

За кучета, за котки, за... поети.

От тази вечер там ще си звезда!

 

Той беше чисто черен. И прекрасен...

Обидно е да го сравня с човек!

Човекът е материя ужасна!

Използвах го, за да римувам Блек!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...