Той беше чисто черен...
Той беше чисто черен. И прекрасен.
Разбираше почти като... човек!
И тази нощ животът му угасна...
Наричахме го просто... Блек.
Навярно го почерпиха с отрова...
По котешки наивен беше той.
Ако решиш да се родиш отново -
недей във свят човешки, мили мой!
Навярно има някъде планета -
една такава, като теб добра...
За кучета, за котки, за... поети.
От тази вечер там ще си звезда!
Той беше чисто черен. И прекрасен...
Обидно е да го сравня с човек!
Човекът е материя ужасна!
Използвах го, за да римувам Блек!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
