Nov 9, 2012, 5:28 PM

Той и ти

  Poetry » Love
981 0 1

Убивах всяка следваща мечта,

за да бъда твоя.

Вярвах, че се случват чудеса,

за да ме наричаш "своя".

Спрях света да преоткривам,

спрях и в себе си да вярвам

и пак да бъда твоя!

Живота ми във рамка поставяш,

но недей, моля те, да забравяш,

поднесе ми съдбата уроци не леки,

доверие, знам, не заслужава всеки!

Грешила съм и аз, не отричам,

и така се научих кой да обичам.

На думи знаеш какво съм преживяла,

но малцина видяха как съм оцеляла

и когато сили нямах пак да се изправя,

предавах се, отказвах се от въздуха и водата,

от новото утро на обещаващия ден...

тогава друг заставаше близо до мен,

всеки път хващаше ръцете ми здраво

и казваше: "не е късно за ново начало"!

Тогава... доста преди теб,

преди изобщо да те позная,

и дали щях да имам този шанс,

ако не държеше той ръцете ми отмалели?


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....