vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
Jul 22, 2008, 1:57 PM

Той пребива в съня си съдбата... 

  Poetry
824 0 11

 

                                                       На най-красивото момче, което съм виждала някога...

                                                                                                                (писано през сълзи...)

 

 

Той не рисува. Но е перфектен художник.

Не рисува, вече не може.

И е безплътен. Без срам го събличат.

Тишината с вика си тревожи -

 

 

онази кървава спряла въздишка...

Дори и не ходи. Защото е грешно

да задаваш въпроси на Господ

и да търсиш в лица нечовешки

 

 

няма молитва за огън и лудост.

Да пребиваш в съня си съдбата,

е ненавист жестока към хората.

Жива смърт, едва недочакана.

 

 

Но той диша, за Бога! Живее.

Вече не помни дори как се казва...

И кой би попитал?! Нелепо е

да посрещнеш сакат осемнайсет.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??