Тя винаги се връща в полунощ -
безумна, безнадеждна и унила,
във себе си на всекиго простила,
ала сама със себе си на нож.
Тя винаги го моли за любов,
защото и на себе си е чужда,
и той - спасител в сетната й нужда,
от себе си на отказ е готов.
Тя никога не чака до зори,
отива си, преди да осъзнае
пред себе си безсилна да признае,
че знае колко много го боли. ...