Толкова...
Толкова е влюбено небето ми,
а морето ми е само малка локва.
Във очите сбирам, като птичката,
полета над цялата вселана.
Толкова е синьо във душата ми,
та синее даже във сърцето.
В любовта прегради зная няма,
щом от обич е така красиво...
Днес целунах вятъра с крилата,
който с нежен шепот гали.
После се усмихнах на дъгата.
От любов по устните ми пари.
Толкова е истинско, когато
с дъх на идващото жарко лято,
пролетта говори с думи звънки,
пеят във душата ми камбанки...
Утре нека е студено, да вали.
Топло е, там, близо да гръдтта ти.
Аз съм в теб, във мен живееш ти,
нека е щастлива любовта ни.
а морето ми е само малка локва.
Във очите сбирам, като птичката,
полета над цялата вселана.
Толкова е синьо във душата ми,
та синее даже във сърцето.
В любовта прегради зная няма,
щом от обич е така красиво...
Днес целунах вятъра с крилата,
който с нежен шепот гали.
После се усмихнах на дъгата.
От любов по устните ми пари.
Толкова е истинско, когато
с дъх на идващото жарко лято,
пролетта говори с думи звънки,
пеят във душата ми камбанки...
Утре нека е студено, да вали.
Топло е, там, близо да гръдтта ти.
Аз съм в теб, във мен живееш ти,
нека е щастлива любовта ни.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Щастието ражда красиви стихове ,поздрав!
