Толкова бе силно, по-силно бе от нас,
беше много силна любовта ни,
пред бури безкрайно силно беше щастие,
трепетна принцеса бе деня ни.
Много бяха силни, целувките звънят,
бяха свещи огромни и звънящи,
лебеди в езеро бяха всеки път,
славеи с песни пленяващи кръжащи.
Колко бяха силни, прегръдките мълчат,
прегръдките в любов са мълчащи и искрящи,
светеща, усмихна звезда с тях дъхът,
трепереща, безкрайно вълнуваща изящност.
Влюбване и всичко по-силно бе от нас,
толкова е силно, думите не са нужни,
силен, безпощаден и много жаден час,
ранихме се, намразихме се, днес сме си чужди.
Любовта бе толкова по-силна от нас,
превъзходна и ни превъзхожда,
но умира тя, тръгва си завчас
щом всеки почне нещо да го гложди.
Безсилна на омразата тя направи път,
носи омраза мълчание подло,
студено и измръзнало пръстче е денят,
чужди и далечни по улицата ходим.
Днеска тази улицата страшно ни дели,
а гледаше ни как сме се събрали,
прегръдката се спука и толкова боли,
омразата от всички по-силна е разбра ли.
22.10.19