Толкова е тихо без деца,
че можеш пулса си да чуеш.
Детото носи чиста радостта,
денят ни оцветява с радостта си.
Толкова е пусто без деца,
къщата линее в сън мъртвешки.
Дори изчезва тъпата тъга,
все едно във шаха -цар без пешки.
Забравили сме какво е да бъдем деца
без грижи, без болки, хлапашки усмихнати.
Затова трябва край нас да лудеят деца,
да ни припомнят,
че живота
своята стойност
открива
само когато сме весели!
На моя син Крисиян
© Краси Иванов All rights reserved.