СлънчевЛъч (Veselina Petrova)

В очакване 🇧🇬

Добро утро. С дъх на нежни цветя.
Аромат на кафе и очаквана среща.
Как се срещнахме, даже не знам.
Но съм сигурна, че пред нас има още...
Добро утро. Знам, че мислиш за мен. ...

СлънчевЛъч

Poetry » Love

2019-08-28T18:40:35+03:00 925 1

Вместо финал 🇧🇬

Тъга. И прегръдка.
От детска ръка.
Топла и мека.
Любовта е сама.
Едната си тръгва. ...

СлънчевЛъч

Poetry » Love

2019-03-28T22:17:13+02:00 890

Усмивка за утре 🇧🇬

Усмивка. Цвете.
Две души.
Ръка изтрива сълзите.
От тъжните очи.
Усмивка. Надежда. ...

СлънчевЛъч

Poetry » Love

2019-03-27T16:38:59+02:00 903 1 2

На добър час, приятелю! 🇧🇬

Търпеливо затварям очи.
Правя опит да дишам спокойно.
А душата буквално крещи.
Скъпи, останали са ни само спомени!
Бяхме два свята, събрани в едно. ...

СлънчевЛъч

Poetry » Love

2018-08-29T00:12:16+03:00 1.9K 2

Любов 🇧🇬

Няма да те моля да забравиш.
Няма да те търся до среднощ.
Ще си легна тихичко в леглото
и ще чакам да ме стоплиш с дъх.
Няма да разпитвам, да човъркам. ...

СлънчевЛъч

Poetry » Love

2018-08-23T13:01:36+03:00 1.2K 2 3

Залезът над Истанбул 🇧🇬

В края на лятото и началото на есента времето бе все още много топло. Слънцето прижуряше, а във въздуха се носеше аромат на цветя. Автобусът се люшкаше по пътя напред, бързайки да достигне крайната си точка. Истанбул. Градът, който никога не спи. Да, така мислеше Бела за този невероятен свят на търг ...

СлънчевЛъч

Prose

2018-06-27T22:01:40+03:00 1.1K 1 2

Наградата 🇧🇬

Винаги съм твърдяла, че шофирането не ме привлича. То отнема част от
вниманието ми, което иначе насочвам към красотите край пътя. А те винаги са ме интересували и привличали. Обичам да гледам пейзажа и да си измислям истории…Но ето че една награда, спечелена от мен бог знае как (по принцип никога ни ...

СлънчевЛъч

Prose

2018-06-21T09:07:46+03:00 1K 1 2

100% любов 🇧🇬

“Обичаш ли ме така, както аз обичам теб?”
“Да, обичам те.”
“Но ти всъщност не знаеш колко те обичам, за да прецениш.”
“Но го чувствам, разбирам го, когато ме докосваш с устни.”
Този разговор Мая водеше всяка седмица, по-точно всяка неделя. Когато се срещаше с Андрей в един малък хотел, частен, извън ...

СлънчевЛъч

Prose » Short stories

2018-06-11T22:52:51+03:00 1.7K 2 1

Ще се видим в Амстердам 🇧🇬

Искало ли ви се е някога да напуснете държавата, в която живеете, и да отидете в друга? Мария никога не бе мечтала да стане eмигрант. Обичаше работата си, чувстваше се добре в България. Да, животът навън изглеждаше по-уреден, но дали това е достатъчно условие да успееш и да се чувстваш щастлив? Спор ...

СлънчевЛъч

Prose

2018-06-11T22:51:04+03:00 1.1K 1 4

С аромат на море 🇧🇬

Когато във вторник Елена отвори вратата на офиса през ум не й мина, че животът й ще бъде преобърнат с главата надолу. Напротив.
Събуди се в страхотно настроение. Предния ден се беше видяла с приятели на таратор и вкусотийки, беше се посмяла на старите им спомени и се беше заредила с положителна енер ...

СлънчевЛъч

Prose » Short stories

2018-06-08T02:14:53+03:00 1.2K 1 2

Тайното хоби на г-жа Зара 🇧🇬

Беше прекрасен есенен ден. Слънцето напичаше покривите на къщите, но лъчите му бяха приятно стоплящи. Вал се наслаждаваше на гледката от прозореца на всекидневната. Тясната уличка спеше следобедна дрямка. Коли рядко минаваха, хората също не бяха много. От близката пекарна миришеше на прясно изпечени ...

СлънчевЛъч

Prose

2018-06-01T21:27:55+03:00 1.1K 1 1

Дядо Петко - спасителят 🇧🇬

Може да ви звучи странно, но не всички спасители са млади и загорели, мускулести левенти с татуировки и авангардни прически, които идват само за летните месеци, за да свалят курортистките и да изкарат някой лев. Има и такива, които цял живот са били свързани по някакъв начин с бурната черна бездна, ...

СлънчевЛъч

Prose » Short stories

2018-06-01T03:11:18+03:00 1.1K 2

Морето, което... 🇧🇬

Познато и непознато. Тъй плитко и същевременно тъй дълбоко. Синьо-зелено като очите на латиноамерикански любовник с гореща кръв...
Тя се беше родила край неговите вълни, скали и пясък. Където и да отидеше, носеше със себе си спомена за мириса на водораслите и крясъка на чайките. А колко любов беше д ...

СлънчевЛъч

Prose » Short stories

2018-05-30T12:48:52+03:00 1.2K 1 2

На 40 🇧🇬

Не остарявам. Просто ставам мъдра.
Готова да приема всеки миг като подарък щедър.
Доволна от това, което имам, щастлива за това, което предстои.
Не остарявам. Душата стара не може да лети.
А моята разтваря своите криле във ранно утро. ...

СлънчевЛъч

Poetry

2018-05-29T17:59:26+03:00 1.2K

Лято 🇧🇬

Искам да ме вземеш, лято.
Да се потопим в морето синьо.
после да преминем над полето,
да се гмурнем в житните вълни.
Искам да те имам, лято. ...

СлънчевЛъч

Poetry » Free verse

2018-05-27T20:47:35+03:00 1.2K 2 2

Тунел 🇧🇬

Влезе в купето неуверено, сякаш нямаше запазено място. Поздрави другите пътници и седна. Жената отляво се поотмести - приличаше на адвокат - тъмносин костюм, очила с дебели, рогови рамки. Четеше вестник „Капитал”. Коленете й бяха прилежно събрани едно до друго. Омъжена - носеше халка. Боби отвори сп ...

СлънчевЛъч

Prose » Short stories

2018-05-26T16:54:56+03:00 1.1K 2

Душата ми е лято 🇧🇬

Душата ми е лято разпиляно,
пропито с весел смях, истории и глъч.
Едно цветче от слънцето огряно,
усмихнато – от сутрин чак до здрач.
Душата ми е благодарна ...

СлънчевЛъч

Poetry » Free verse

2018-05-22T23:45:51+03:00 1.3K 2 4

Дали е хубаво… 🇧🇬

Дали е хубаво да се загубиш?
Да кривнеш от утъпкания път.
В живота странен да се влюбиш
и в колелото му да сложиш прът.
Дали е хубаво да можеш ...

СлънчевЛъч

Poetry » Philosophical

2018-05-21T17:02:47+03:00 973

Толкова малко и толкова много 🇧🇬

Няма перфектен сезон за живеене.
Днес ти е слънчево, утре вали.
Няма и смисъл от много оплакване.
Просто стани и се усмихни.
Трудното винаги е само отгоре. ...

СлънчевЛъч

Poetry » Philosophical

2018-05-16T20:22:32+03:00 965

Само за мен 🇧🇬

Слънце в косите.
В облачен ден.
Слънце в очите.
Отново съм в плен.
Цветни петна. ...

СлънчевЛъч

Poetry » Other

2018-05-15T07:47:28+03:00 851 2