Толкова се уморих
ТОЛКОВА СЕ УМОРИХ
Толкова се уморих.
Искам просто у дома си.
Толкова неща прикрих,
да предпазя личността си.
Колко трудно се оказа
да разнасяш тежестта
на очи, пълни с омраза,
с много болка и тъга...
Колко време аз ще гледам
как я лъже той така,
ала знае ли, че две злини
не правят добрина?
Най-жестоко продължава -
удря, точно там боли!
Сякаш просто подиграва
се с добрите ù очи.
Нека Бог му е на помощ,
нека го боли от срам
и когато аз се върна,
нека се спасява сам!
Изгубена в лъжи,
искам просто у дома си.
Стига толкова игри,
стига толкова омраза...
© Ралица Костова All rights reserved.
