Dec 18, 2019, 7:56 AM

Топлината у дома

  Poetry » Civic
644 0 0

 

Когато сме заедно,
е топло у дома.
И да няма дърва,
да няма и ток,
живеят в сърцата ни обич и Бог.

 

 

Осем ръце се срещат в прегръдки,
отпиват от щастието на глътки.
Разделяме хляба си, колкото има,
с благодарност за всичко през тази година.

 

 

Когато седнем вечер на масата,
знаем, това е за празник украсата.
Здрави сме, колкото можем, и живи,
колко е нужно, да бъдем щастливи.

 

 

Ще помълчим, с поклон до земята,
за човека, без време затворил вратата.
Майчица, баба, опора, съпруга,
на този свят, не ще има друга.

 

 

И с малко може да бъдеш богат,
имаш ли дом, имаш и свят.
Това е в моят дом топлината,
пазим я, защото ѝ знаем цената.

 

 

Явор Перфанов
17.12.2019 г.
Г. Оряховица

:)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...