Dec 26, 2007, 7:15 PM

Топло

1.1K 0 1
Вълнение. Злоба. Страх.
Всички емоции в това момиче.
Когато тя бе навън, аз бях
вътре в мъглата и я наричах
с красотата, а всички тях
презрях и останах различен.
Тя дори не видя, това което е тя.
Тя дори не опита шанса си.

И да - не усещаш ли
времето, което ти,
мястото, където си,
и силите ти
сами се предават...
И огънят идва.
И топло ти става.

Скука. Презрение. Болка.
Всички емоции се трупат тук.
Това, което сега мога
е да се направя на някой друг.
И загива този огън,
сякаш оставих я без звук.
И тя дори не ме чува,
това, което е песен.
Тя сега се преструва на някоя.

И да - не усещаш ли
времето, което ти,
мястото, където си,
и силите ти
сами се предават...
И огънят идва.
И топло ти става.


Аз живях в твоя свят от лед,
ти бе ледената кРАЛИЦА,
твоите думи сега са наред,
но твърде малка уста за тази лъжица.
Аз живях в този свят от страх,
ти сама скова времето и
твоите думи избиват на смях
и сега пропадаш в проблемите си.

Но не - времето ти спира, скъпа
очите ти са стъклени,
косите ти са руси и златни.
Но не - не ме разбирай грешно, скъпа
зимата си тръгна днес
и дори да си приятна,
няма да ти дам повече реплики
И да...

Не усещаш ли
времето, което ти,
мястото, където си,
и силите ти
сами се предават...
И огънят идва.
И топло ти става.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е едно от любимите ми стихчета! Моите адмирации... :D

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...