Зад нашия ъгъл, на нашата улица
пак се срещам с отдавна забравени дни.
Поздравяват студено, студено отвръщам –
все пак не само ъгъл днес ни дели.
Разговаряме общо и общо се смеем,
докато размишляваме свои неща -
пак се срещнахме – випуск „Любов - юбилеен”
на познатия ъгъл, сред чужди лица.
Само нашите вече израсли тополи
сякаш още не могат да ни разберат.
Скоро смятам и тях да ги вкарам във роля:
„щастливи свидетели на любовта”.