Jan 4, 2019, 1:09 PM

Топо̀р от слова

659 2 6

Всеки носи товар като твоя,
не бъди убедена в това –
че си първа другарка на зноя,
и към рая ми входна врата.

Всеки иска да бъде обичан,
но навярно съм бил йезуит,
за да врежа печата „различен“
на гърдите на римски самнѝт.

Всеки вече е тъжен и мрачен,
и престорен по пътя нетлѐн.
Аз не спирам и в мъките крача,
но съм толкова тих и смирен…

Всеки пие от чашата чужда,
и не крие злината в жакет –
а цената морала обслужва,
и дори му рисува портрет.

Всеки носи товар като твоя,
но бъди укрепена в това –
че изна̀ник в далечни покои,
ще изгрея с топо̀р от слова.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравейте! Ще обмисля финала на тази творба. Благодаря за искреността! Тя ми е нужна, тъй като съм млад и сега се уча.
  • Да, Митко, финала и тази "укрепена в това". Иначе, отново браво от мен!
  • Правим ли разлика между поет и лирически герой? П.П. Мите, "пипни" малко този финал. Можеш!
  • топор брадва балтия
    с топора от слова, главата на "укрепената" ли ще сечеш?
    а "изнаник" в покои?
    В кое време живееш? По-скоро в колко времена или епохи?
    Странен стремеж за оригиналност
  • Хареса ми!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...