Тореадор
Излизам на арената. Тълпа
неистово отвред ме аплодира!
Пристъпвам гордо, махвам със ръка...
Бикът се втурва разярен, но... спира!
Стоя. Не трепвам. Вдигам с две ръце
пред погледа му мантия червена.
А бие в мен горещото сърце
с импулсите на цялата вселена!
Приятелю, дали ще те сразя,
или пък ти с копита ще ме смажеш?!
Връхлиташ ме... и с острите рога
опитваш се плътта ми да размажеш!
Безумието свое ще платиш,
пред всички, тук намирайки смъртта си,
но страстите не ще да утолиш,
проливайки за зрелище кръвта си!
Пожертвай се, бори се за живот!
Когато уморен оттук си тръгна
след битката, ще бъда смъртен бог,
но ще ми липсваш, за да те прегърна!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
