7.02.2010 г., 18:00 ч.

Тореадор 

  Поезия » Друга
911 0 12

Излизам на арената. Тълпа

неистово отвред ме аплодира!

Пристъпвам гордо, махвам със ръка...

Бикът се втурва разярен, но... спира!

 

Стоя. Не трепвам. Вдигам с две ръце

пред погледа му мантия червена.

А бие в мен горещото сърце

с импулсите на цялата вселена!

 

Приятелю, дали ще те сразя,

или пък ти с копита ще ме смажеш?!

Връхлиташ ме... и с острите рога

опитваш се плътта ми да размажеш!

 

Безумието свое ще платиш,

пред всички, тук намирайки  смъртта си,

но страстите не ще да утолиш,

проливайки за зрелище кръвта си!

 

Пожертвай се, бори се за живот!

Когато уморен оттук си тръгна

след битката, ще бъда смъртен бог,

но ще ми липсваш, за да те прегърна!

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Само истински поет може да извае подобни стихове! Поздравления!
  • Много мъдърост има в това стихотворение! Поздрав
  • Много ми хареса!Поздрави!
  • В тази борба няма победители!Много силен стих!Поздрав!
  • Мариане с ръка на сърцето ти декларирам, че стихотворението ти има поразяваща сила! Толкова концентрирани чувства биха убили дори бик! Чуват се глъчката и суетата заглушени от затихващия пулс на умиращо сърце!
  • Ето едно мъжко стихотворение! на арената !
  • Много силен, метафоричен стих с актуално послание!
    "но ще ми липсваш..."
    Когато печелим не знаем какво губим...
    Поздрави за оригиналния поет!
    БЪДИ!
  • Тая битка може и да е вътрешна, ако бикът символизира някои страсти, които могат и да ни убият, но ние все пак, си ги харесваме.
    Много образно!
    Поздравления!
  • Благородството на силния характер! Поздравления!
  • "Пожертвай се, бори се за живот!" Хубаво!!!!!!
  • Видях арената!
    Много силен стих, приятелю!
    Привет!
  • Много е хубаво...
Предложения
: ??:??