Претворихме живота си в нещо тотално различно,
изменихме от корена истини без да щадим
до етапа, когато изгубваме всяка логичност,
до момента, от който потичат отровни води.
И е сиво до болка, където сме сели надежда.
Изтънели са думите - вече не носят покой,
а към смисъл без изход витаят и бавно отвеждат
по посока, оплитаща всичко в обида и зной.
Пролетта се оказва изпаднала в тежка простуда.
Заледява се даже невиждано стар водопад!
Детски писък разкъсва в душите красиви заблуди
и над бездна от ропот увисва познатият свят…