Dec 4, 2018, 8:53 AM

Това

  Poetry
1.1K 4 3

Това, което е видимо за очите

понякога ушите не могат да чуят,

ако падаш от звездата ще видя точка,

но гласът ти ще заглъхне в гората

и ще потъне без никой да чуе.

 

Понякога тишината крещи в ушите ти, но очите не виждат промяна.

Сетивата понякога са взаимност,

но не рядко взаимно се мамят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...