Aug 7, 2008, 7:58 PM

Това е любовта, нали?

  Poetry
757 0 5

Това е любовта, нали?

 

И ти не си, и аз не съм.

Участваме във филма живот.

Не си във приказен сън,

а на съдбата си пилот.

 

Вече не сме аз и ти,

на нашето място са други.

Вече не сме каквито преди,

но същата от съня ти те буди.

 

Уж същите, а различни,

времето забързано минава.

Слети са душите хармонични,

вместо тях една цяла остава.

 

Това е любовта, нали?

Но тя с дните променя...

Понякога от нея боли,

но само тя

   тъгата с усмивка заменя.

 

Различни сме и същите пак,

от любов целите горим.

Знаем всеки наш знак

и щастието си заедно делим.

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...