meghristova

Selected works
6 results

Това е моето писмо 🇧🇬

Навън вали, а в мен по-силно,
тръгнах си от теб без да го искам, но си тръгнах.
Боли така, че чак дъхът ми спира,
опитам се да поема глътката въздух,
за да те преживея и малко ми остава, ...
1.3K 4

Върни ми светлината 🇧🇬

Пусто е! Тъмно е! Къде избяга ти? Няма светлина!
Поне една пролука да ми бе оставил ти - за да дишам.
За да вярвам в светлината. В слънцето дори.
Да вярвам, че го има.
Да вярвам, че отново ще видя твоите очи. Къде избяга?! ...
1.4K 2

Сякаш ти 🇧🇬

Ще дочакам слънцето отново да изгрее
и да се любувам на лъчите му,
за да усетя ръцете ти по кожата си -
топли и нежни, а понякога изгарящи.
Ще призова вятъра, ...
1.2K 2

Въпрос и след него пак въпрос 🇧🇬

Защо боли,
когато сложиш края, преди да е започнало началото,
а фино загатнато е някога.
И финото е тъй незабравимо,
докоснало дори и най-скритите рецептори на същността ти. ...
1.3K 7

"НАС" го няма 🇧🇬

И беше лято... едно незабравимо лято!
И теб те имаше, точно както и сега те има,
и мен ме имаше и пак ме има - също като теб,
но "НАС" изгуби се по пътя.
Остана в дълбините на душите ни и там се скри. ...
1.3K 3