Това, което крие тишината
ТОВА, КОЕТО КРИЕ ТИШИНАТА
Какво ли повече да ти река?
Не съм дочакала водата златна.
И сякаш тиха есенна река
животът ми изтече безвъзвратно.
Преминах много битки и дори
печелила съм често, други губих.
Но нито слава, чест или пари
за мене цел не са били без друго.
Фанфари слушах кротко и мълчах,
посрещах враговете и обратно
изпращах ги с любов и шепа смях,
които ги лекуваха стократно.
Обърна ли се – няма път назад,
а спомените къща не издигат.
Надежда имам, че на онзи свят
Бог вписал ме е в прашната си книга.
Ще сложи подпис, нежели печат,
ще ме посрещне – дверите разтворил
към онзи Рай – на чудеса богат,
за който няма смисъл да говоря.
© Валентина Йотова All rights reserved. ✍️ No AI Used
