Aug 8, 2009, 10:54 AM

Това, което знам (че те обичам)

  Poetry » Love
933 0 1

Чувам слуховете за нас,
бъди честен с мен.
Искаш ли ме?
Те няма да спрат - 
мислят ни за грешни,
искат да ни накажат...
Всичко около нас
е твърде бързо,
нямам време да мисля.
Само знам, че те обичам.
Те няма да ни хванат
ще се скрием в тъмнината.
Хората минават по всяка наша стъпка,
откриват дирите ни, бягай!
Подай ми ръка, тръните са бодливи.
Можеше да е толкова просто...
Хей, обичам те, не се предавай!
Обещавам, няма да ни хванат.
Ще бъдем като сенките, тихи и невзрачни.
Можем да останем в пространството,
там, където никой няма да ни търси.
Ще бъдем непознати, макар и различни,
в очите им толкова мръсни.
Няма да позволя някой да ни нарани,
ти си моята малка светлина...
И ако животът ни не продължи,
ще зная, че била съм с теб,
че сме били на свобода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...